На 19 февруари сутринта Тодор Маджаров, Слави Колев, Минчо Желев, Иван Аврамов и Таньо Марков се нахвърлихме в Уазката и потеглихме към Мъгливият сняг да продължим проучванията. Имахме известни опасения че поради топлото време снега ще се топи и водата в пещерата ще бъде много повече от обикновеното, но поне не се очакваха валежи като предната седмица когато отложихме ходенето.
След традиционното пазарене и хапване на чорбички в Твърдица поехме нагоре в Балкана. Пътя беше чист и нямаше проблеми да стигнем до черния път, на който както се очакваше имаше много сняг. Решихме да пробваме да стигнем до поляната, но не успяхме да минем повече от 150 метра. Снега беше толкова много и тежък, че Уазката стана на кантар. След няколко опита да продължим решихме да идем пеша до дупката.
Както очаквахме в пещера имаше много вода - още на входния отвес течеше доста обилна река. Около 17 и 30 стигнахме лагер „Делфин“ и хапнахме. След това отидохме да екипираме крайните отвеси. Екипирахме ги, но поради многото вода решихме да не се мокрим още първият ден.
На другия ден 20, станахме около 9, и след нормалните сутрешни дейности продължихме със задачите. Слави, Тошко и Ванката тръгнаха към крайния отвес, и кладенеца до него. Минчо и Таньо отидоха да проверят блокажа и галериите около отклонението за зала „3-ти Март“. Слизайки около 15 метра надолу в блокажа стигат до галерия в която тече река, но продължава с тясна цепка през която не могат да минат. Решават да се върнат в лагера, да хапнат и вземат чук да разширят теснината. Другата група се спусна по кладенеца и след оглеждане на галериите стигат до извода, че реката в дъното на кладенеца се влива в реката която минава през главната галерия по надолу.
След като хапнахме решихме всички да работи около зала „3-ти Март“. По пътя натам срещнахме Жоро Стайчев, Руми и Васко от ПК„Искър“. Те тръгнаха с нас да проучват. Ванката и Таньо отидоха да проверят цепката в дъното на блокажа, а останалите се пръснаха по страничните галерии да търсят продължения. Ванката се навря в цепката и мина около 20 метра, но след това стана много тясно и невъзможно за минаване. Слави и Искърци обикаляха тесняци и галерийки, покопаха малко, но нищо не намериха. Тошко и Минчо отидоха към зала „3-ти Март“, да проверят кладенци в странична галерия. Обикаляха и снимаха малко и след това се върнаха в лагера, където всички се бяха събрали за лека закуска. След закуската Ванката и Тошко отидоха да проверят дали кладенците около зала „3-ти Март“ се свързват с главната галерия. Останалите продължиха с вренето и копането по страничните галерийки. Тошко и Ванкато доказаха че кладенците се свързват с главната галерия. Останалите не намериха нищо интересно.
На 21 всички се успахме - станахме около 10 часа. След закуска и други, Искърци тръгнаха да излизат. Ние оправихме лагера и също тръгнахме да излизаме. Водата на отвеса беше доста намаляла, което означаваше че или снега се е стопил или е станало студено и всичко е замръзнало. Около 15 и 30 всички бяхме горе и се оказа че е станало и двете - хем снега се беше поразтопил, хем и беше станало студено. Уазката излезе без проблем, и си тръгнахме към Стара Загора отбивайки се преди това в Твърдица за чорбички.
