Този път нямаше странични фактори, освен обилния снеговалеж (но кога ли ни е спирало това), да идем да проверим пещерите на мина Паисий. На 7 февруари сутринта не обръщайки внимание на съветите на медиите, че е най-добре да си стоим по къщите и пием вино, поехме по-заснежените пътища към мина Паисий. Групата беше в скромен състав - Любо Янков, Иван Аврамов и Таньо Марков, другите явно се оказа по-умни и останаха да пият вино по къщите.

В района на мина Паисий има известни три неголеми пещери, първоначално проучени от казанлъчани в начало на 80^-те години на 20 век, и прекартирани от Димитър Нейчев и Слави Колев през 2001 година. Района е най-западната част на пласта варовик, в който се намират пещерите Пчена, Мъгливият сняг и дупките край Шешкинград. Особен интерес представляваще пещерата с номер 3351 „Надежда“, в която Митака и Слави бяха намерили 15 метров кладенец, който не бяха успели изцяло да проучат. Местен човек ни беше казал за други две дупки в района, за които не се знаеше нищо.

Пристигайки в Гурково се срещнахме с Иван, човека, който знаеше дупките, но се оказа, че не може да дойде с нас. Обясни ни как да намерим пещерите и тръгнахме по-снежния път към мина Паисий. Пътя от Гурково до мината е 12-14 километра асфалт, но имаше 30 см пресен сняг. Клубната Уазка се спряваше доста добре. На два пъти се разминахме с коли на хора, които си опитваха да слязат от Балкана, горе в района има почивна база на мини Марица-Изток. Пристигайки горе разбрахме, че едва ли ще може да намерим нещо - от снеговалежа видимостта беше 150-200 метра. Пообиколихме малко за всеки случай, но се убедихме, че момента не е подходящ за търсене на пещери. Хапнахме и тръгнахме да се връщаме, което се оказа по-трудно, тъй като колите бяха заледили пътя. Слязохме от Балкана и се отправихме към вече традиционното киснене на телата в минералната баня на Ягода.